Къде да денем парите си?

Къде да денем парите си?

Най-големите печеливши от нулевите лихви са взаимните фондове

Къде да денем парите си?
S 250 4705d792 4a5f 4ac8 a2dc 7201f2427e7d

 

Близо 64 млрд. лв. достигна сумата на банковите депозити на домакинствата, според последната статистика на БНБ. Сумата, макар и с отслабващи темпове, продължава да расте. Защо? Какво не е ясно?

Депозитът с нулеви лихви вече е приравнен на разплащателна сметка. А там какво е дереджето?

За поддръжка на разплащателна сметка таксите варират между 8 лв. без дебитна карта и 2 лв. с дебитна на месец. За теглене на каса таксата средно е около 0.25% от сумата в по-малките банки и 0.5-0.7% от сумата при големите.

Така депозит от 10 000 лв., който вече е минал на разплащателна сметка, ще има следните такси: ако приемем най-ниските – 24 лв. такса сметка на година, а ако парите се изтеглят – още 25 лева. Тоест – цената на услугата за съхраняване на парите ще излезе на клиента около 0.3% от вложената сума, без да се смята, че те са подяждани и от инфлацията, която тази година се очаква да чукне 4 процента. Така вероятно ще се окаже, че до 5% от вложената сума в края на годината вече ще се е изпарила.

Е и?

Новата политика на банките за ограничаване на срочните депозити и

превръщането на депозитните сметки в разплащателни 

накара хората да се оглеждат и да търсят други възможности за спестяване.

Това предизвика и пренасочване на паричните потоци към взаимните фондове, които все още не са масово познати в България. Развитите страни спестяват по този начин от години, което спомага за натрупване на семейно благосъстояние. Не защото са по-богати, а тъй като са по-информирани. Това казва финансовият консултант Николай Павлов от “Елана фонд мениджмънт”.

Най-търсени са спестовните планове, свързани с различни фондове. Интересът към тях се повиши тази година в променената обстановка – като условия при депозитите и ускоряващата се инфлация. Популярни са, защото помагат да се планира инвестиция за определен период с автоматични месечни вноски, като в края на периода човек си тегли парите с дохода, без да плаща такси. А спестовни планове има на базата на фондове с различен профил –

от най-консервативни до високодоходни.

Това, че може да се правят малки вноски всеки месец е предпочитание на спестяващите редовно. Най-голямото предимство на спестовните планове е придобиването на средна добра цена на инвестицията. Чрез равни месечни вноски, хората получават отлична цена на вложенията, казва Павлов.

Тези, които търсят нещо подобно на депозитите, логично избират най-често спестовни планове, свързани с консервативна инвестиция във фонд. Те са най-близко до познатия депозит и са първа крачка към този вид спестяване. Макар инвестициите да не могат да бъдат гарантирани, при консервативен подход те много рядко могат да намалят стойността си временно. А резултатите на този вид фондове са атрактивни за хората, защото могат да покрият инфлацията и да оставят доход върху спестените пари. Средната доходност на подобни инвестиции в последните години е около 4% на година.

“Някои от фондовете покриват инфлацията с резултатите си и оставят доход за спестителите, което е доста атрактивно за тях”, коментира Николай Павлов.

Това са силно консервативни фондове, без компонент с акции, и

нямат такси за внос и теглене на средства,

за да може човек безплатно да прави вноски и да тегли често. Разбира се, те не са сметки, които могат да се ползват за разплащане. Такъв фонд е ЕЛАНА Фонд Свободни пари, който средно на година носи по около 1% доход в последните години и няма такси за вход и изход на средствата

Но има хора, които предвиждат по-дълъг период на спестяване и те са готови да поемат по-висок риск, за да постигнат по-висок доход. Тази година фондовете с акции показват много добри резултати и това е благоприятно за дългосрочните инвестиции. Виждаме доходности от над 20% за няколко месеца, което е много ентусиазиращо за инвеститорите, но както знаем, това няма да се случи задължително всяка година. Така или иначе дългосрочното вложение ще може да оптимизира резултатите от по-песимистични периоди и накрая ще даде своя добър оптимален резултат.

Присъствието в рискови схеми

може да докара рекордна доходност,

но… МОЖЕ! Може и да не докара, защото рискът при тях няма нищо общо с този, нулевия, при банков депозит.

Тук е мястото да споменем, че SOFIX расте с над 25% от началото на годината. Това означава, че ако сте вложили 1000 лв. в индекса на сините чипове на “БФБ-София”, в края на септември ще имате печалба от над 250 лева.

Да кажем по две думи и за рекордьорите по доходност.

“ОББ Премиум Акции”, който е част от „Кей Би Си Асет Мениджмънт“ НВ – КЛОН (България), до момента е успял да донесе на инвестиралите в него печалба от близо 32 процента. Този фонд е с фокус

предимно в акции на български компании,

търгувани на „Българска фондова борса“ АД, които имат висок потенциал за растеж, но и имат изменения в цените си в краткосречен план.

Expat Slovenia SBI TOP UCITS ETF донесе на клиентите си печалба от над 26 на сто. Фондът, който е организиран от лицензираното управляващо дружество „Експат асет мениджмънт“, инвестира в акции на компаниите от индекса SBI TOP. Това е основният индекс на акции на словенската борса Ljubljana Stock Exchange и е съставен от 10 компании.

Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF е първият борсово търгуван фонд, който следва представянето на основния борсов индекс SOFIX. Към момента той е постигнал доходност от близо 23 на сто. Фондът се търгува на „Българска фондова борса“ АД, на London Stock Exchange, на Frankfurt Stock Exchange (XETRA) и на Ljubljana Stock Exchange.

Статистиката показва ръст на активите на взаимните фондове в България – той идва както от нови клиенти, така и от реализираната доходност от инвестиции. Към края на юли активите на българските фондове

видимо са нараснали с около 400 млн. лева.

 

Според сайта на Българската асоциация на управляващите дружества активите на нейните членове (28 УД и 137 фонда) са 2.175 млрд. лева. Те представляват реално над 90% от българската индустрия. Отделно в страната се предлагат и над хиляда фонда на чужди управляващи активи, които са привлекли над 5 млрд. лв. инвестиции, но там основния дял е от институционални инвеститори като пенсионните фондове.

Тези цифри, съпоставени с депозитите на гражданите в банките – близо 64 млрд. лв., все още изглеждат незначителни. Но конюнктурата е такава, че те тепърва ще нарастват и все по-осезаемо ще „крадат” депозанти от банките.

https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/kude-da-denem-parite-si

Lascia un commento

Il tuo indirizzo email non sarà pubblicato. I campi obbligatori sono contrassegnati *